Община Ковачевци

Община Ковачевци е разположена в западната част на България и отстои на 55 км. Югозападно от град София и на 25 км. в същата посока от град Перник, на североизток граничи с община Перник, на югоизток с община Радомир и на запад с община Земен.

•      Насесели места и урбанизирани територии 3.7 кв. км.

•     Административен център – село Ковачевци

•    Населени места на територията на общината – общинският център – Ковачевци, Косача, Слатино, Светля, Сирищник, Ракиловци, Лобош, Калище, Егълница и Чепино

•     Площ 139.10 кв. км

• Земеделска територия 90.3 кв. км.

•     Горски площи 38.1 кв. км.

•     Водни течения и водни площи 6.1 кв. км.

•       Транспорт социална инфраструктура 0.9 кв. км

Община Ковачевци изгражда административен капацитет за максимално усвояване и управление на структурните фондове на Европейския съюз и подпомагане и развиване на дългосрочно стратегическо сътрудничество в бизнеса. Проекти, свързани с реализирането на Публично – частни партньорства е сред приоритетите в икономическото й развитие. Общината разполага с подходящи ресурси и обекти, които в дългосрочен аспект могат да доведат до привличане на инвеститори и мотивирането им в инвестиране вобекти и дейности, свързани със:

•       Селско възстановяване и развитие

•      Системи за устойчив общински транспорт

•      Регионална пътна инфраструктура

•      Опазване и подобряване на екологичното състояние на водите в общината

•      Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци

•     Подготовка на инвестиционни проекти за последващо финансиране в рамките на приоритет 1 от оперативна програма Околна среда 2007 – 2013

•      Подпомагане на МСП при участие и изпълнение на проекти, финансирани от структурните фондове на ЕС и други донорски програми.

ПРИРОДА

Релеф: Полупланински и планински, с изключително красиви местности и запазени гори

Климат: В най – ниските части на общината – умерено континентален. Във високите части на 1300 м. – планински.

Средно годишно количество на валежите: 450 л/ кв. м.

Температура на въздуха: над 10° С имат средна продължителност от 130 – 200 дни годишно

Средна продължителност на слънчевото греене: над 1700 часа годишно

Продължителност на облачните дни: от 8 до 14 на месец

Котловинния релеф обуславя характерните пролетни и ранни есенни слани.

Води: Районът се отводнява от реките Светля, Струма и Косматица. В района на общината се намира язовир ”Пчелина” с V = 52 мл./ куб. М.

Почви: Част от планинските ридове са обезлесени и превърнати в пасища. Те носят общото наименование ”Рудините”. Изградени са от триаски варовици, мергели, пясъчници и юрски седименти. По долините на реките почвите са алувиално ливадни, а по склоновете светлокафяви и сиви горски почви.

Растителност:Залесената горска площ – над 250 хил. Ха и около 30 % от общата площ на територията на община Ковачевци. Горската растителност е представена от почти всики видове широколистни дървета, букови гори, ясен, леска, благун, бял бор, космат бор, черен бор, цер, акация, зимен дъб, габър, смърч, дребна листна липа, върба и други.

Животински свят: Бозайници – над 200 вида: таралеж, сърна, дива котка, чакал, лисици, дива свиня; Птици – над 200 вида: Грабливи птици – скални орли, обикновен мишелов, сова, бухал. Редки и защитени видове пойни птици, кълвач, гарван, въртошийка. В района на язовира – водолюбиви и водогазещи птици – чапли, патици.

Богатите природни дадености: планини, пасища, пещери, скални образувания, водни басейни, реки, дивеч, билки, горски плодове, гъби и други благоприятстват за развитието на ловния, еко и пешеходен туризъм, колотуризъм, алпинизъм, екскурзии с коне, билкарство и екологичното животновъдство.

Добрите възможности за публично – частни партньорства и успешна инвестиционна дейност могат да бъдат реализирани чрез осъществяване на общински приоритети:

•      Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие

•  Развитие на конкурентно земеделие и горско стопанство и основан на иновации хранително – преработвателен сектор

•       Опазване на природните ресурси и защита на околната среда в селските райони

•      Развитие на устойчив туризъм

ИСТОРИЯ

Има исторически данни, които говорят, че община Ковачевци е съществувала още от римско време. През 809 г. по времето на хан Крум тя влиза в пределите на новообразуваната Българска държава. От Х – ХІ век е манастирът ”Св. Никола” в местността Извора, унищожен от османците и отново построен през ХІV век. Запазени са само част от стенописите, които са образци на народното самобитно изкуство. В някои турски документи е описано, че Ковачевци е средище на Сирищническата кааза. Освен със земеделие и скотовъдство местното население се е занимавало и с ковачество, откъдето идва и името на селото. В община Ковачевци (в селата Калище, Егълница, Сирищник, Слатино, Ракиловци и Лобош) са открити множество останки от антични акрополи и надгробни могили, антични и средновековни селища и крепости от укрепителната система на Радомирско. Ценен културен исторически паметник, открит в селото и каменната статуя на тракийски вожд, съхранявана в Историческия музей в Перник.

В близост до бреговата ивица на язовир ”Пчелина” се намира средновековен скален параклис.

По време на петвековното турско робство на два пъти Ковачевци е било опожарявано и разорявано – първия път през 1806 г. от ордите на Кара Феиз, а втория през 1850 г. от башибозук, по време на въстанието на българите от Северозападна България, когато местното население също се разбунтувало.

Съществуват мнения, че в село Лобош и село Косача е идвал Апостола на свободата Васил Левски, който основава революционен комитет.

Непосредствено след Освободителната руско – турска война и Кресненско – Разложкото въстание тук приижда населението от други краища на България. Идват бежанци от Пиринския край. Между бежанците са и Димитър Тренчев и Параскева Досева – родителите на Георги Димитров.

Ковачевци се споменава и в пътеписите на видни учени пътешественици: Ами Буе, унгареца Феликс Каниц и чехаКонстантин Иречек. Хрониките доказват достойното минало на селото – за участие на населението в бунтове и въстания, за будния дух на жителите му, наследяван от бащи и деди, предаван от поколение на поколение. Още през 1865 г. в Лобош е открито килийно училище. В село Чепино се намира манастирът ”Св. Илия” – средище на духовността. През 1899 г. тук по инициатива на учителя Ангел Стоянов е основано читалището. Тук е родното място на забележителния българин Георги Димитров.

В община Ковачевци, в село Сирищник е роден и Президента Георги Първанов.

И до днес Община Ковачевци е запазила своята история, духовност и любов към традициите и към самобитното творчество на предците си. Общината е близо до два важни транспортни коридора – коридор № 8 за Македония и Гърция. Общината заема 13.9 кв. км , което е около 6 % от територията на Пернишка област.

Общината има добри пътни артерии. В отделните селища има добре уредени селски домове, които предлагат развитие на селския туризъм. Голяма придобивка за общината, която засилва нейната привлекателност и красота е язовир ”Пчелина”.

В общината са възродени много старинни и традиционни занаяти.

Община Ковачевци е древна и забележителна, защото в нея е съхранено миналото, което се претворява в настоящето. Ковачевци е една малка българска община, която желае да привлича туристи от цял свят.

МУЗЕЙ

На територията на общината функционират три музейни сбирки в селата Ковачевци, Лобош и Светля. Те пресъздават бита и традициите на хората от този край. Музеят в село Лобош се помещава в бившето килийно училище – най – старото училище в Радомирско. В село Ковачевци е възстановена родната къща на Георги Димитров.

На територията на общината се намира Първия частен дом на авиацията и космонавтиката. 

В село Светля е уреден музей за кукерски маски, изработвани от майстори в селото.

В село Лобош се намира етнографски комплекс с музей и едно от най – старите килийни училища.

Чрез развитие на туристическите атракции, свързаната инфраструктура и подобряване на туристическото обслужване Община Ковачевци има възможности да повиши туристическия потенциал, доходи и заетост в определени вътрешни територии, за развитие на устойчив, диференциран, с висока добавена стойност, специфичен за региона, висококачествен туристически продукт.

ТРАДИЦИИ

Характерните за района традиции, занаяти, празници и обичаи са прекрасна възможност за инвестиции в общината и развитие не само на културния, но и на селския туризъм. Съчетанието на красива, екологично чиста и разнообразна природа с характерните бит и културно историческо наследство благоприятстват изработването на интегриран туристически продукт. Посещението на исторически места и туристическите разходки и отдих прекрасно се допълват с обучение в изработване на сувенирни предмети от българския бит, кукерски маски и други. Инвестицията в подобни дейности в дългосрочен план се превърща в успешен ход за трайно повишаване на туристическия поток.

ГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ И ФЕСТИВАЛИ

1.     13 – 14 януари – Общински празник на кукерите и сурвакарите

2.     19 февруари – Годишнина от гибелта на Васил Левски

3.     1 март – Ден на самодееца – Културен дом с. Ковачевци

4.     17 март – Общински пролетен карнавал ”Долината на маските”

5.     1 април – Празник на хумора и шегата

6.     24 май – Ден на славянската писменост и култура

7.     24 май – Землячески събор – с. Сирищник

8.     1 юни – Ден на детето

9.     18 юни – Землячески събор – с. Ковачевци

10. месец юни Преглед на художествената самодейност

11. месец юни – Землячески събор – с. Калище

12. месец август – Землячески събор – с. Светля

13. месец септември – Землячески събор – с. Егълница

14. месец септември – Землячески събор – с. Лобош

15. месец октомври – Зевлячески събор – с. Косача

КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ

      Читалища и библиотеки

•      Народно читалище ”Георги Димитров” – с. Ковачевци

•     Народно читалище ”Лазо Стоянов” – с. Косача

•      Народно читалище ”Просвета” – с. Егълница

•      Народно читалище ”Светлина” – с. Светля

•      Народно читалище ”Алеко Константинов” – с. Сирищник

•       Народно читалище ”Ведрина” – с. Лобош

•      Народно читалище ”Гео Милев” – с. Чепино

•       Народно читалище ”Селска пробуда” – с. Ракиловци

•       Народно читалище ”Методи Андонов” – с. Калище

•      Дом на културата с. Ковачевци – Домът паметник е построен през 1956 г. и е открит по случай 75 – годишнината от рождението на Георги Димитров – 18 юни 1957 г. представителен и тържествен вид има вестибюлът. Чрез него се установява връзка с изложбените помещения, ритуалната зала и стълбището за втория етаж. С многофункционално значение е ритуалната зала. Още с влизането в залата вниманието е привлечено от двете двукрили врати, изработени с дърворезба. На близо 100 кв. м. Площ са композирани над 4000 художествени мотива. Построяването на дом – паметника слага началото на благоустройването на селото. Разрушават се старите сгради, всичко ново се строи в интересн архитектурен стил, възраждащ традиции, характерни за населението на този район.

      Училища и детски градини

•      Основно училище ”Св. Св. Кирил и Методий” – с. Калище

•       Целодневна детска градина – село Лобош

ХРАМОВЕ

•       Православен храм ”Св. Симеон Стълпник” – с. Егълница

•      Православен храм ”Св. Харалампий” – с. Лобош

•       Православен храм ”Св. Арахангел Михаил” – с. Косача

•       Православен храм ”Св. Неделя” – с. Сирищник

•       Православен храм ”Св. Богородица” – с. Светля

•       Православен храм ”Св. Св. Кирил и Методий” – с. Ковачевци

•       Православен храм ”Св. Св. Никола” – с. Ракиловци

•       Православен храм ”Св. Атанасий” – с. Калище

ЯЗОВИР ”ПЧЕЛИНА”

Язовир носи името си от село Пчелинци, което в миналото е било на мястото на сегашния язовир. Използва се за целогодишен любителски риболов. По бреговата ивица са изградени почивни бази с общо около 500 легла. Ежегодно във водите на язовира се осъществява подготовка на националните отбори по гребане. Съществуват условия и успешно се развиват екстремни спортове: водни ски, воден парапланеризъм и други. Тук се намира единственият стъпаловиден преливник на язовирната стена, което привлича много туристи. Съществува старинен скален параклис, построен през Средновековието на отвесната скала на язовира. На брега на язовира се намира най – старият християнски паметник, църквата ”Св. Иван Богослов”. В своята книга ”Пътувания из България” прочутият историк Константин Иречек пише, че ”на един връх лежат развалини от крепост и църква”.

НАЦИОНАЛЕН ДЕТСКИ ЕКОЛОГИЧЕН КОМПЛЕКС

Предлага прекрасни условия за ученически отдих, туризъм и спорт. Специализирано заведение за учебно – възпитателна дейност, за укрепване здравето на деца и ученици от всички възрасти, разполагащо с 12 учебни зали. Комплекса е уникален в архитектурно отношение и изключително запазен в екологично отношение. Разполага с 40 апартамента от стая с по две стаи по три легла, тераса, баня и тоалетна, 12 самостоятелни апартамента от стая с две легла, санитарен възел и тераса, с локално отопление и предлага целогодишен комфорт с капацитет 280 гости, ресторант с разнообразна кухня и кафе – сладкарница. За развлечение на туристите към комплекса функционира учебно – развлекателен корпус, киносалон и амфитеатър. За спорт и спортни занимания на гостите се предлагат спортна площадка за футбол, волейбол, баскетбол и тенси корт, открити плувни басейни. Квалифицирани спицеалисти предлагат занимания в компютърен кабинет, ателие по приложни изкуства, фитнес и други. В близост до комплекса има голямо разнообразие от ценни и защитени растителни видове, което предполага възможност за екологично образование.